Книги в „пакет“ - 6 броя. в Акджамии

Книги в „пакет“ - 6 броя. Комплект – 40 лева. Поединично – по договаряне. Всички книги са запазени.
Люба Касърова „Гласове“, изд. 1937 г.
Родена е в Солун в 1887 година в семейството на учителя Франтишек Сплитек, чех, преселен в България в 1880 година и на учителката Камелия Сплитек, по баща Волковская, рускиня, установила се в България в 1878 година. Завършва гимназия в Пловдив, България, а след това учи в Прага – в Музикалната академия и във Философския факултет на Карловия университет. Омъжва се за д-р по право Христо Касъров от сопотския род Касърови, чиито баща, Тодор Касъров, е собственик на една от най-големите книжарници в София. Издава шест стихосбирки, петата от които е „Гласове“, 1937 година.
Димо Казасов „В тъмнините на заговора“, изд. 1925 г.
Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 г. Завършва гимназия в Русе (1904), а право в Софийския университет (1918). Български общественик, юрист, журналист и общественик. Министър на железниците, пощите и телеграфите (1923–1924); министър на пропагандата (1944–1945); министър на информацията и изкуствата (1944–1947). Автор на редица мемоарни книги (32 с общ обем 6500 страници).
Азаря Поликаров "Постижения на съвременната наука в нейното полувековно развитие (1895-1945), изд. 1945 г.
Азаря̀ Призенти Поликаров е български философ (философия на науката) и физик от еврейски произход. Завършва Московския държавен университет, но преди това вече е публикувал първите си работи по квантова механика още като ученик в гимназията. По същото време поддържа кореспонденция с Алберт Айнщайн. По-късно се занимава с философия, логика и методология на познанието. Създава т.нар. дивергентно-конвергентен метод за решаване на научни проблеми.
Работи в Институт по философия и Центъра за научна информация с Централна библиотека на БАН, на който е бил и директор. През 1966 е избран за член-кореспондент, а от 1984 г. е академик в БАН. От 1967 до 1970 г. е главен специалист по философия в централата на ЮНЕСКО в Париж. В периода 1971 – 1973 г. работи в Университетите на Бостън и Питсбърг, САЩ като научен сътрудник.
Изнася лекции в университетите в Лайпциг и Берлин (1956 – 1962), в Славянския университет и в Нов български университет (след 1993).

Хари Харис „Основы биохимической генетики человека“ – преведена от английски на руски език, 1973 г. - 328 с.
Систематичен курс по биохимична генетика на човека, замислен като учебно помагало, но в същото време включващ всички най-нови данни, което го прави интересен не само за студенти, но и за специалисти. След представяне на основите на молекулярната генетика и някои генетични концепции, авторът разглежда количествената и качествена изменчивост на протеините и ензимите при хората, така наречените "вродени метаболитни нарушения", унаследяването на кръвни групи, генни мутации, които причиняват наследствени заболявания, варианти на хемоглобини, хаптоглобини и други протеини, по-специално ензими, в различни човешки популации. Като приложение са дадени списъци с известни "вродени метаболитни нарушения" и явления на протеинов и ензимен полиморфизъм. Абсолютно запазена.
Хенрик Ибсен „Народенъ врагъ“, драма, превод от немски на български, 1925 г., 164 с.
Хенрик Юхан Ибсен е норвежки драматург (20 март 1828 – 23 май 1906), наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.
Надничен блок – таблица за заплатите и надниците на работниците и служителите във всички стопански клонове и производства в страната, 1948 г.
Молитвеник, 1948 г., формат А6 – твърди корици, много добре запазен. Няма скъсани или липсващи страници. Второ издание - продадена