Сглобяеми модели - пиратски кораб Black Falcon в Тополовграде

Пиратски кораб от 17-ти век.
Материал - пластмаса; Мащаб – 1:120; Брой цветове - 1; Брой части - 45; Дължина – 27,6 см; Височина- 24,7 см; Възраст – 10 .
От векове, човешкия стиремеж да познае и открие новото и непознатото е довел до появата на най-стария начин на транспорт – плаването. Началото на мореплаването можем да търсим някъде преди 5000 години в областите на развитите култури в Средиземноморието, Китай и Америка. Първите транспортни средства с платна се появили в Египет около, 3000 преди н.е. И когато откривателите на платното остават неизвестни приемаме, че това откритие е опохално. В случая, за пръв път човешката сила е заменена с друга – тази на вятъра. Корабът със все по-съвършен такелаж (оплатнени) владее световния океан, на практика до 19-то столетие, когато до мореплаването настъпва техническата революция. Платната за относително кратко време са заменени от парното, а по-късно от двигателното задвижване, с което сериозно се променя силуета на корабите. Дългият и пъстър път на развитието на платноходите остава ярка част от човешката история. В началото на 16-то столетие най-големите морски сили са Испания и Португалия, но и на световния океан започват да пробиват Франция и малко след това Англия. Мрски удари извършват корсари и буканири, които всъщност са морски пирати служещи на френския крал и на английската корона. Славна фигура на тона време бил корсарят Френсис Дрейк, който за това, че помогнал за спечелването на първенството по море от Англия станал, благородник и адмирал. Времето, което настъпило без преувеличение може да се нарече златен век на пиратите. Борбата за надмощие по моретата, от една страна и силното социално подтисничество, което принуждавало обикновения човек към отчаяни действия за да постигне най-елементарно съществуване, на друга страна, били най-добрата основа за пиратството. Главатарите нямали много трудности да набират екипажи измежду обеднелите хора, на които им е останало едно единствено – гол живот. По крайбрежието на Америка това била карибската област, която станала Елдорадо на големи пиратски главатари от 16-ти и 17-ти век.
На остров Ямайка в пристанището Порт Роял се оформило като център на търговията между молските обирджии и английските търговци. Англия воювала с Испания и нападенията на пиратите над испанските кораби била голяма помощ за Англия. Кралят на пиратите Хенри Морган бил повишен за благородник и станал британски губернатор на Ямайка.В Порт Роял притежавал голям търговски център. Пристанището разцъфтявало и живеело от морски грабижи, а в неговите корабостроителници се работело, не само на ремнт на корабите, но и на строежа на нови пиратски кораби. Ерата на това знаменито пиратско пристанище завършила с приридна катастрофа през 1692 г., когато при земетресение изчезнала по-голямата част от сушата под морското равнище. Поради законовите промени, пиратството загубило своето значение и през 18-ти век, изчезнало в своя класически вид.
Пример за бърз и добре въоръжен пиратски кораб е нашия двупалубен, двумачтов кораб, използван на границата на 17-то и 18-то столетие , който обединява признаците на двумачтова фрегата и бърза бойна брига. Седемнадесето столетие се характеризира с голям брой различни платноходи и термина „тип“ не се разбира в днешния си смисъл. Корабостроителите не само избирали различно изпълнение, но и взаимно ги комбинирали. Затова само някои съвпадащи знаци решават за използваното име и типа на платнохода. За фрегатите е типично разполагане на оръдията на долната палуба, по дължина на двата бока, в закрити каземати, а само част от тях са разположени на открити палуби. В задната надстройка е кабината на капитана и е украсена от външната страна. Платноходът е с издължена конструкция, което е типично при преход към военна брига, която е също двумачтова. На носаима дърворезба на морска русалка, което е преливане към богато украсен галион. За действителната мисия на платнохода говори огневата сила на 14 оръдейни дула. Като пълнеж за оръдията, по това време служили, гюллета, бомби и верижни топки типични за морски бой. Имали са вериги с топки от двата края, които късали въжетата и платната. Тяхното използване причинявало на неприятелския кораб неспособност да маневрира , а оттам и да се защитава. Големите платноходи изчезнали от световния океан и за тяхната славна ера припомнат, само множество модели на тези славни владетели на океана.